ЗДРАВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ!!!
Днес е рожденият ми ден! Бях спестил малко вода, за да почерпя, но ти не дойде, затова ти оставям това писмо в случай, че дойдеш, а мен ме няма.
Днес навърших 50 години, а изглеждам на 85. Страдам от тежко бъбречно заболяване, защото пия много малко вода. Смятам, че ми остава много малко живот. В момента съм най-възрастният индивид, живеещ в това общество. Спомням си, че когато бях на 5 години, всичко беше много различно. Имаше паркове с много дървета, къщи с прекрасни градини, къпехме се дълго във водни басейни и стояхме под душа по цял час. Сега се почистваме с вода от водоноски, замърсена с минерални масла. Някога жените се гордееха с красивите си коси, днес бръснат главите си, за да ги поддържат чисти без да използват вода.Някога баща ми миеше колата си с питейна вода. Днес децата ми не могат да повярват, че водата може да се използва за тази цел.
Спомням си множеството предупредителни надписи: „НЕ ЗАМЪРСЯВАЙТЕ ВОДАТА”; „НЕ ЗАМЪРСЯВАЙТЕ ПРИРОДАТА”… Никой не им обръщаше внимание.
Хората си мислеха, че водата е в неограничено количество, а въздухът винаги ще бъде годен за дишане. Днес всички реки, езера, язовири и подпочвени води са безвъзвратно замърсени, или окончателно пресъхнали. Пейзажът, който ни заобикаля днес, е една безкрайна пустиня.
Причините за високата смъртност днес са стомашно-чревните инфекции, кожните заболявания и рак на отделителната система. Няма индустрия, икономиката е парализирана, безработицата е в огромни размери, гладът е неописуем.
Пречиствателните инсталации са основният работодател. Вместо заплати, те раздават питейна вода.
В борбата за оцеляване започнаха нападения по улиците и домовете за храна и питейна вода. 80% от храната е синтетична.
Някога на възрастните индивиди се препоръчваше да пият по 8 чаши вода дневно. Днес ми се разрешава само 100 мл. Ползваме химически тоалетни и септични ями, както преди един век, защото канализациите не функционират поради липсата на вода.
Не перем дрехите си, а ги предаваме за химическо почистване. Химикалите предизвикват при голяма част от индивидите алергии и кожни заболявания.
Всички изглеждат ужасно: телата им са мършави, а кожата им е сбръчкана от системното обезводняване, покрити са с язви и заради ултра виолетовите лъчи, които изтънелият озонов слой вече не може да филтрира. Повечето жени и мъже, които са на 20 години, изглеждат на 40 заради сухата си и сбръчкана кожа.
Учените правят разработки и опити за пречистване на замърсените води, но безуспешно. Не можем да произведем нужното количество вода.
Поради липсата на дървета количеството кислород постоянно намалява, което се отразява на умствения и интелектуален потенциал на новите поколения. Морфологията на сперматозоидите при мъжете е увредена, което води до генетични промени, изразени при раждането на децата с отклонения, малформации и всякакви мутации. Правителството ни кара да плащаме данък за въздуха, който дишаме: върху 137м3 на ден или (31,102 галона). Който не може да плати данъка, бива изгонван от вентилираните зони, представляващи кули, снабдени със съоръжения за производство на кислород и пречистване на вредните емисии. Въздухът във вентилационните зони не е с много добро качество, но поне може да се диша. Средната продължителност на живота е 35 години. Казват, че някои държави са успели да съхранят зелени островчета около планините и естествените извори на вода. Но тези територии се пазят от тежко въоръжени армии заради честите нападения на големи групи хора, оскотели от нечовешките условия. Водата се превърна в рядка и безценна стока, строго охранявана като съкровище, безкрайно по-ценна от златото и диамантите.
Тук вече няма дървета, няма животни, няма нищо, защото почти никога не вали. Ако се случи да завали, това са отровни киселинни дъждове. Вече няма сезони, климатът се промени, редуват се големи горещини с големи студове, суша и ураганни ветрове носещи прах и пепел по напуканата земя.
Имаше хора, които ни предупреждаваха, и се бореха да спрем унищожаването на планетата, но никой не ги чу. Сякаш никой тогава не го беше грижа за утрешния ден.
Когато дъщеря ми ме моли да ѝ разкажа за времето, когато съм бил малък, аз и описвам красотата на горите, на зелените поля, обсипани с цветя, по които се трудеха безброй жужащи пчели. Разказвам ѝ за чистите планински потоци пълни с риба, и свежия наситен с кислород въздух, за синьото небе и волните птици прелитащи над океана. Разказвам ѝ за хората, колко здрави, свободни и щастливи са били.
Тя пита: - Татко! Защо вече няма вода?
А аз усещам буца в гърлото си...
Няма как да не се чувствам виновен, защото съм от поколението, което позволи да се доразруши природата, което не обърна внимание на предупрежденията... А те бяха толкова много!
Аз принадлежа към последното поколение, което можеше да промени нещата, но вместо това избра да бездейства. Днес нашите деца плащат жестоката цена.Честно казано, мисля че скоро на земята животът няма да бъде възможен, тъй като съсипването ѝ стигна до граница, от която няма връщане назад, Сега ми се иска да върна времето назад и да накарам човеците да го разберат...
От Емил Андреев
...............2070 г.
Източник: earths-book.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар