От Робърт Грило
10.11.2012
Наскоро приятел от Фейсбук ми зададе следния въпрос: „Обичам домашните си любимци, но продължавам да ям месо. Какъв е проблемът?".
Дадох му следния отговор, като го разделих на пет основни части:
1. Сам по себе си въпросът предполага, че хората имат правото да властват над другите видове – чувство за привилегия вкоренено в нас от детска възраст. Така че, за да разберете отговора, първо трябва да сте готови да подложите на съмнение основни ваши схващания за животните, а именно убеждението, че имаме право на власт (схващането, че животните са тук, за да обслужват нашите цели).
2. Независимо от това, което изпитваме към едно животно – било то любов, омраза или безразличие – това животно е чувстващо същество, което е в състояние да усети физически и психически ситуации на болка или радост, по начина, по който ги усещаме и ние. Факт е, че всяко животно се вълнува от това какво му се случва, без значение какво си мислим ние за него.
3. Когато отъждествяваме едно животно с понятието „месо”, го лишаваме от самоличността му и го свеждаме до продукт. „Месо” е езикът на опредметяването; опит да превърнеш някого в нещо. Но животните не са бездушни предмети. Те са чувстващи същества с конкретни интереси, желания и подсъзнателно знание. Когато мислим за животните като за „месо”, се дистанцираме от реалността на животното и по този начин се дистанцираме и от факта, че определени наши хранителни избори експлоатират животните и им вредят.
4. Любовта и състраданието, които насочваме към някои животни и пренебрежението и безразличието ни към други, са показателни в по-голяма степен за предубежденията ни, отколкото за същинската стойност на видовете, които дискриминираме. Законите ни забраняват дискриминирането на човешките същества въз основа на раса, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация или пол, но не съществуват закони, които защитават животните от дискриминация. Единствената причина да търпим подобен специсизъм е че той е обществено и културно приемлив. Но това не го прави реден или рационален. Специсизмът е несъвместим с важността, която приписваме на златното правило: да се държим с другите така, както очакваме те да се държат с нас. Така че яденето на месо ни отдалечава от най-важните ни ценности.
5. Употребата на „месо” е символ на човешката власт върху уязвими чувстващи същества. „Месоядството" подхранва егото ни. В днешно време яденето на месо не е нужда, а самоугаждане (в някои случаи и резултат на погрешни убедения свързани с храненето). Така че ако твърдим, че ни е грижа за животните, не можем да защитим от морална гледна точка причиняването на болка и смърт с цел засищане на апетита ни за повърхностни удоволствия. По-добре да признаем правото им да разполагат със собствените си тела и да ги пазим, за да не стават предмет на експлоатация по несъществени причини, особено когато тези несъществени причинни за тях са въпрос на живот и смърт.
10.11.2012
Наскоро приятел от Фейсбук ми зададе следния въпрос: „Обичам домашните си любимци, но продължавам да ям месо. Какъв е проблемът?".
Дадох му следния отговор, като го разделих на пет основни части:
1. Сам по себе си въпросът предполага, че хората имат правото да властват над другите видове – чувство за привилегия вкоренено в нас от детска възраст. Така че, за да разберете отговора, първо трябва да сте готови да подложите на съмнение основни ваши схващания за животните, а именно убеждението, че имаме право на власт (схващането, че животните са тук, за да обслужват нашите цели).
2. Независимо от това, което изпитваме към едно животно – било то любов, омраза или безразличие – това животно е чувстващо същество, което е в състояние да усети физически и психически ситуации на болка или радост, по начина, по който ги усещаме и ние. Факт е, че всяко животно се вълнува от това какво му се случва, без значение какво си мислим ние за него.
3. Когато отъждествяваме едно животно с понятието „месо”, го лишаваме от самоличността му и го свеждаме до продукт. „Месо” е езикът на опредметяването; опит да превърнеш някого в нещо. Но животните не са бездушни предмети. Те са чувстващи същества с конкретни интереси, желания и подсъзнателно знание. Когато мислим за животните като за „месо”, се дистанцираме от реалността на животното и по този начин се дистанцираме и от факта, че определени наши хранителни избори експлоатират животните и им вредят.
4. Любовта и състраданието, които насочваме към някои животни и пренебрежението и безразличието ни към други, са показателни в по-голяма степен за предубежденията ни, отколкото за същинската стойност на видовете, които дискриминираме. Законите ни забраняват дискриминирането на човешките същества въз основа на раса, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация или пол, но не съществуват закони, които защитават животните от дискриминация. Единствената причина да търпим подобен специсизъм е че той е обществено и културно приемлив. Но това не го прави реден или рационален. Специсизмът е несъвместим с важността, която приписваме на златното правило: да се държим с другите така, както очакваме те да се държат с нас. Така че яденето на месо ни отдалечава от най-важните ни ценности.
5. Употребата на „месо” е символ на човешката власт върху уязвими чувстващи същества. „Месоядството" подхранва егото ни. В днешно време яденето на месо не е нужда, а самоугаждане (в някои случаи и резултат на погрешни убедения свързани с храненето). Така че ако твърдим, че ни е грижа за животните, не можем да защитим от морална гледна точка причиняването на болка и смърт с цел засищане на апетита ни за повърхностни удоволствия. По-добре да признаем правото им да разполагат със собствените си тела и да ги пазим, за да не стават предмет на експлоатация по несъществени причини, особено когато тези несъществени причинни за тях са въпрос на живот и смърт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар